Последвайте ни в Google News Showcase
По-вероятно изглежда България да има правителство, отколкото да се стигне до нови предсрочни избори. ГЕРБ и ДПС ще се разберат с някоя от по-малките партии и/или с отделни депутати от различни формации в новия парламент, като всички ще оправдаят тези си действия с нуждата от „стабилност“ и „предвидимост“. Разбира се, това ще бъде класическо евроатлантическо правителство, което ще изпълнява всяка директива, която идва от Брюксел и Вашингтон, и последното, от което ще се интересува, е българският национален интерес. Няма защо да се съмняваме, че в това отношение ще има пълна приемственост с досегашните кабинети. По други теми различия може да има, но стигне ли се до въпроса дали да изпълняваме безпрекословно чуждите нареждания, всички управляващи се държат по един и същи начин.
Ето, служебният премиер Главчев отиде на онази безсмислена конференция в Швейцария, която уж трябваше да сложи началото на прекратяването на войната в Украйна, и се държа там така, все едно е командирован от американския Държавен департамент. От доста време беше ясно, че това не е истинска мирна конференция, а поредният пиар опит на режима в Киев да избели позацапания имидж на Зеленски. Нямаше как да се постигне нещо сериозно на форум, на който не присъстват две от трите велики сили в момента – Китай и Русия. Джо Байдън – президентът на третата велика сила, също не отиде в Швейцария и беше заместен от вицепрезидентката Камала Харис, която не се радва на особена популярност дори и в собствената си страна. Дори и представители на държави, които уважиха конференцията, в крайна сметка не подписаха заключителния документ, изготвен там. Става дума за много сериозни държави като Бразилия, Индия, Ватикана, Южна Африка... Разбира се, България, както прави винаги, подписа всичко, което ѝ беше предоставено. Нашите управляващи, без значение дали са от редовно или от служебно правителство, винаги са съгласни с чуждите началници и никога не смеят да изразят позиция, различна от официозната.
В момента може и да не знаем със сигурност от кои точно партии ще бъде подкрепен бъдещият кабинет, но можем да бъдем сигурни в едно. Той ще бъде също толкова послушен и ще марширува в крак с международното статукво, както и предишните. Да, в Европейския съюз и НАТО членуват държави, които имат собствено мнение, което се различава значително от официалното. Унгария и Словакия например. Обаче да очакваме от българско правителство да се държи по подобен независим начин си е чиста фантастика.
Нещо повече, стана ясно, че дори политически формации, които заявяват, че няма да участват във властта, като ПП-ДБ, вече се наричат „евроатлантическа опозиция“. Явно много се притесняват да не би някой да се обърка и да реши, че се отклоняват от правата линия. Ние може и да не участваме в управлението, уверяват ни представителите на такива формации, но сме не по-малко евроатлантици от управляващите, изобщо такива сме били и такива ще си останем. Разбира се, тези уверения са насочени не толкова към българската аудитория, колкото към служителите в Посолството. Намигването към служителите там се превежда така: в момента може и да не сме в особено добра форма, но със сигурност ще се подобрим и при следващото раздаване на картите можете да разчитате на нас.
Проблемът на такъв тип политически сили е, че те са толкова провалени, че дори и западните им куратори почват да се отказват от тях. Каквито и видеопослания да излъчват от каквито и да било шумящи или спокойни дебри и балкани, този тип умнокрасиви политици нямат бъдеще. Те са толкова нефелни, че дори и чуждите нареждания не могат да изпълнят както трябва. Ето защо даже доскорошните им крепители и спомоществователи извън България почват да се отказват от тях и почват да създават други политически проекти, които им се струват по-перспективни.
Нека разсъждаваме логично. Ако се намирате в някой властови център, в Брюксел или във Вашингтон, на какъв български политик бихте заложили? Едва ли бихте подкрепили човек като Кирил Петков или някой друг от неговата компания, имайки предвид всички глупости, които тези хора успяха да сътворят по време на не особено дългия си престой във властта. Освен това умните чужди началници не разчитат само на местни лица, които постоянно им тикат в лицата показния си евроатлантизъм. Умните чужди началници улавят тенденциите и подкрепят или даже създават партии, които на думи са силно опозиционни, но в същността си крепят статуквото точно така, както го правят евроатлантическите им колеги. Ето и конкретен пример по темата. С просто око се вижда, че все по-влиятелни в България стават партии, които се противопоставят на чуждия диктат и поставят националните интереси над желанията на наднационалните институции. Единият вариант да намалиш тяхното влияние е да се бориш активно с тях. Но има и друг вариант. Създаваш им двойници. Двойникът на пръв поглед прилича на оригинала и някой избирател може да се обърка, но разликата между истинското и фалшивото бързо става ясна. Колкото и гръмогласно някой лидер на нова формация да твърди, че подкрепя българската независимост, достатъчно е да каже, че членството в НАТО си е нещо хубаво, за да стане ясно, че цялата „независимост“, демонстрирана от новата партия, е само на думи. Ако думите ти са искрени, най-нормалната теза, която можеш да изразиш по въпроса, е да поискаш хората да бъдат попитани дали желаят страната им да членува във въпросния военен съюз. Няма по-демократичен инструмент от един референдум, нали? Формация, която държи на българската независимост, на това решенията за бъдещето на България да се вземат у нас, а не някъде другаде, ще направи точно това. Докато партии, които само на думи са националистически, никога не биха се осмелили да защитят подобна най-естествена теза.
Много вероятно изглежда именно някаква подобна формация да подкрепи бъдещия евроатлантически кабинет. Ако това наистина стане, хубавото е, че ще стане окончателно ясно кой наистина защитава българските национални интереси и кой просто използва тази фраза, за да се добере до властта.
